Емоционалната страна на инвитро: как да се грижим за себе си

Защо е толкова натоварващо

Инвитро съчетава няколко неща, които поотделно са трудни: силно желание, физически натоварващо лечение, много чакане и резултат, който не зависи от вас. Към това се добавят хормоналните медикаменти, които могат да влияят на настроението, и честите въпроси от околните.

Чести преживявания са:

• Неизвестността — между отделните етапи има дни, в които няма какво да направите, освен да чакате.
• Надежда и страх едновременно — понякога в рамките на един час.
• Умора — от прегледите, инжекциите, пътуването и поддържането на нормален ден.
• Самота — особено ако не споделяте с много хора.
• Чувство за вина или срам — неоснователно, но много разпространено.

Нищо от това не е „твърде много“ или „нередно“.

Чакането

Най-тежките моменти често не са процедурите, а периодите между тях — особено след ембриотрансфера. Някои хора се справят по-лесно, когато планират приятни, разсейващи занимания за тези дни, ограничат четенето на форуми и сравняването на симптоми и се договорят кога и колко ще говорят за цикъла.

Разговорът с партньора

Партньорите често преживяват инвитро различно. Единият иска да говори за всичко, другият се справя мълчаливо. Мъжете, според HFEA, по-рядко споделят за трудностите с плодовитостта. Помага да назовете разликата открито, без да я приемате като липса на съпричастност.

Полезни въпроси за разговор:

• Какво ти е най-трудно в момента?
• Как мога да ти помогна тази седмица?
• Колко искаш да говорим за това — и кога имаш нужда от почивка от темата?

Граници с близките

Не сте длъжни да споделяте с всеки, нито да отговаряте на всеки въпрос. Може да е полезно предварително да решите:

• с кого споделяте и колко подробно;
• кой ще научи резултата и кога;
• какво да отговаряте на въпроси като „Кога ще имате деца?“ — например кратко „Предпочитам да не говорим за това“.

Малки неща, които помагат

• Достатъчно сън и редовно хранене, доколкото е възможно.
• Леко движение — разходка, разтягане, ако лекарят не е казал друго.
• Време, което няма нищо общо с лечението.
• Разговор с хора, които са минали през същото — в група за подкрепа или онлайн общност, ако ви е комфортно.

Записването като начин да подредите мислите

Някои хора намират, че им помага да записват мислите и чувствата си — не за да анализират, а за да ги „извадят“ от главата си. Това е лично и по желание: на други повече помага разговорът, спортът или тишината. Записването не замества професионалната подкрепа и не влияе на резултата от лечението, но може да е един от начините да се грижите за себе си.

Кога да потърсите психолог

Добре е да потърсите професионална подкрепа, ако:

• тревогата или тъгата продължават дълго и пречат на съня, работата или отношенията;
• имате чувството, че не можете да говорите с никого;
• предстои ви решение, което ви тежи — например дали да продължите с нов опит;
• цикълът не е бил успешен и ви е трудно да се възстановите.

Попитайте клиниката дали работи с психолог. Във Великобритания например регулираните клиники са длъжни да предлагат консултация преди лечението. Психологическата помощ не е знак, че „не се справяте“ — тя е част от грижата за себе си.